Мога да кажа почти съвсем точно кога точно за пръв път видях Димитър Воев. Това беше през май 1987 година, точната дата не мога да си спомня, мисля, че трябва да е било по–скоро началато на месеца; имах ужасен зъбобол, който ми поразмина от слушането. Мероприятието са казваше Младежка рок среща, трябва да е била първата; мястото — лятното кино в тогавашния Парк на свободата. Изкушавам се да приложа една не съвсем сполучлива снимка от моя архив, но тя може би е най–добрата от общо 6, които съм направил на Кале. На снимката е и Васил Гюров. Не мога точно да кажа кои групи точно бяха на тази младежка рок сцена, във всеки случаи бяха Параноите и Тестамент (за това име не съм съвсем сигурен). Помня, че Кале ме порази тогава, бяха толкова по–различни от общо взето сивия униформен фон; особено впечатление ми направих текстовете — така необичайни за онези години, но също и музиката.

Разхождайки се по "Славейков" в първите дни на 2000 година, влизам в една дископродавница, питам за диск на Нова Генерация, да, имало едно единствено останало копие от един единствен издаден диск. Изразходвам за него една незначителна сума и мога да слушам тези мечтани спомени от ония години. Седем години след смъртта на Димитър Воев (1965-1992) неговите неща се намират така трудно. Да, имало нещо издадено някога, отдавна е изчерпано обаче, да, има касети, но защо ги няма на дискове, да има страница на Нова Генерация, но тя е така трудно достъпна. Затова и слагам тези прекрасни стихове тук, които далеч не са всичко, но все пак с надеждата, че ще бъдат по-достъпни за нуждаещите да ги прочетат.

Още... (Интервюта)

Съдържание

Ловец на сърца

Бързо изкачих стъпалата.
Спрях се и видях сам вратата,
която твоя ключ пред мен заключи.
Трябва да си тръгна в този случай.

Преждата сега навиват каменни ръце.
Аз надежда ще посея в празното поле,
за да мога някой друг път теб да уловя.
Аз завинаги ще съм ловецът на сърца.
Във Вечната любов аз не вярвам.
Вярвам или не, за нея проповядвам.
Истински сърца ще потърся
за да уловя с гордостта си.

Ловният сезон започва.
Искам аз да съм готов
в твоето сърце да вкопча
моята стрела любов.

Суета

Задъхан бързам през снега,
натрупан вътре в мен.
В редици бронзови лица
възпяват химн студен.
Не се нуждая от сълзи,
задръж си ги във теб,
защото всъщност, грозна си,
когато плачеш за мен.
Някой рицар е до мен,
но кой е всъщност?
Свали си шлема и кажи:
ти кой си всъщност!
Ковачът ми кове кръвта,
която ще ти дам.
Освободени от срама
ще стигнеме до там,
където заедно с вълка
ще търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета.
Безидейна суета -
рамка златна, на врата.

Само двама

С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта -
аз със теб и ти със мен.

Даже никой да не чува
наш'те песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това.

Който иска - да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

Острови

Твойте черти
променят се с дни
и аз не разбирам
каква си всъщност.

Ти си звезда,
но с малка цена,
купува те всеки,
за който изгаряш.

Острови тъжни
са наш’те съдби,
дълбоки морета
ни правят сами.

Толкова дълго
натам се стремях,
но да достигна
до теб не можах.

Но всъщност,
вече не искам,
тръгвам си сам
и замислен.

Тъжен човек
гледа към теб,
обвит във кълбо
от празни надежди.

Ти ще летиш
със лодката си
и ще разцепиш
вълните пред него.

Празен влак

Червен е влакът през нощта,
когато кара той съдбите ни,
а ние сме на гарата,
за да останем само зрители.

Празен влак пред нас минава,
ще го хванем ли до края,
или просто ще вървиме,
докато се изтощиме.

Забравил своя син билет,
ще те докосна за раздяла
и тръгнал някъде напред,
ще се превърна в точка бяла.

Айше

Аз стъпвам във следите,
които са от теб.
Над пясъка платинен
е твоя силует,

и виждам във безкрая
червени блясъци,
над които с теб летяхме
в пустинни празници.

Ръцете ми ще търсят
момичета - дървета,
в които ще дълбая
на спомена портрета.

Айше, Айше, Айше,
очаквай ти деня.
Сам изгрева възседнал
аз теб ще отнеса.

Посвещавам тази песен на момичето,
което първо научи името и.
Завинаги.
От мен.

Нарцис'88

Лилава блуза
облича ревността
и сяда тихо до мен.

А твойта обич,
която търсих аз,
стои със надпис "платена".

От моята любов
аз няма да ти дам,
ще се обичам сам.
Невидим празник
води нов живот,
промяна искам да ям.

И реалистът
прави грешен ход,
но връщане в играта няма.

Аз няма, няма, няма,
няма да ти дам
това, което искаш,
обичай си се сам.

Площад на сестрите

Хващал ли си ти момиче,
пърхащо с криле,
стискал ли си го със длани
докато умре.
Ти искаш да го обичаш
в пясък от луна,
знам, че твойта шизоидност
ще спаси света.
Това е един площад
на сестрите със цена,
от Ханой до Сан - Франциско
на моя кораб са платна.
Самураи - фанатици
от години спят,
няма кой да ги разбуди
да те защитят.
А сестрите се усмихват,
махат със ръка,
аз за тях издигам къща
топла в есента.

Ледове

Вълни от северен океан
заливат моя бряг голям
и аз като една скала
замръзвам бавно под леда.

Виждам аз,
няма да има промяна.
Защото знам,
топли вълни няма.

Леден, леден, леден
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.
Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва хлад
и моят глас е в лед скован.

Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая.

Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми.

Изповед

100 брадати социолози виждам, вървят напред.
Нещо явно ги тревожи, може би изискват ред.

Черни въглени скучаят върхумоята съдба.
Знам, че те ще се разкарат, ако свърши с тях света.

Аз съм едно плашило, аз съм едно дете,
аз съм пространство сиво, аз съм Де Де Те.

В мен умрели са съдбите, милиони приказки.
Спрете, искам си парите, които вложих във мечти!

Тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние.
Аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие.

Милионер тълпите води, в култ издига своя нрав.
“Питай църквата бе, чичо, според мен това е грях.”

По-добре мети с метлата, по-добре да съм идиот,
но ще стрелям във главата аз на всеки философ.

Сексът, това обичам. Сексът, това си ти.
Сексът, това променя милионите съдби.

Няма никаква надежда. Няма, няма да се спра.
Няма да съм чужда прежда, за пуловера съдба.

Резигнация не искам аз във моята кола,
щом съм тук, на аутобана, предпочитам скоростта.

Балерини във балета редактират своя танц.
“Моля ви, играйте честно! Знам, че няма да е лесно!”

Пръстена на живота

От ужас грохнал е денят,
по който стъпват великаните,
но замъкът на твойта плът
ще изцери на звяра раните.

Брилянтен облак е духът,
във който ти и той отплавате,
а мойте черни знамена
ще се разкъсат над океаните.

Безмислена е младостта,
която лесно получаваме,
в сребро скован ни е срамът,
в смъртта и него ще оставиме.

Човекът змия

Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого.
Кожата неща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон.
Рисковано е
да открия
моя истински
портрет,
по-добре
да си отида,
за да бъде
всичко в ред.
А езикът ми
ще съска
както никога
преди
и зъбът
отрова гъста
с твойта плът
ще сподели.
Никой,
никой
и днес
не пожела
живота си
да свърже
с една
студена змия.
Аз съм останал
сам от своя вид
и съм безсмъртен,
като бог велик.

Черно танго

Нейните стъпки
моите бързо намират,
спрели в луната
точна стрелба.
Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, силна магия,
дансингът плаче,
черен, недостижим е.
Това танго
е в облаци цяло,
черно танго, за нас
последно начало.
Фрак съм облякъл
в тази звездна интрига.
Руската водка
засилва страстта.
Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, тя ми намига,
виждам, всъщност
нейното име е “смърт”.
Часовникът трак, трака,
стига вече си дишал,
свърши си дните,
сега си просто излишен.

Новата ми кола

Кадилак, Форд, Ситроен...

Огнено сини фарове светят,
завоите взимам все едно, че летя,
вие имате всичко в света, без мене,
аз имам само тази кола.

Скъпи дрехи всеки облича,
всеки се чувства добър интригант.
Ние всички участваме в Светата притча,
но не всеки има за играта талант.

Автостопът е малка измама.
Качвай се! Ще те взема със мен,
но трябва да си наясно с нещата,
методът “спиране” е забранен.

Слаби мускули тихо ридаят,
няма да бъдем вечно сами.
Попитай чайката, какво представляват
сребристите рибки със тъжни очи.

Хей, кардинали с усти кадифени,
къде е вашата вяра с крила?
Вие имате всичко в света без мене,
аз имам само тази кола.

Лирика, епос, драма - това е
стълбът, който държи света.
Подръж го и ти, мен вече ме няма.
Аз съм с моята нова кола.

Новата ми кола това е катафалката.
Моята нова кола това е катафалката.

Мухата

Мухата в играта, играта в муха.

Аз хвърча към тебе, ти летиш ли към мен?
Прозорец отворен затвори, за да спрем.
Крилцата ми сини, сини, нини, на.
Здравей, как се казваш, аз съм твойта муха.

Убийте мухата, тя пречи сега,
от два до четири нарушава реда.

Цяла зима чаках, за да дойда при теб.
Не ме ли очакваш, защо си толкова блед?
Очите ми зелени, зелени, нени, на.
Играй с мен, че ще плача, аз съм твойта муха.

Със теб

Не знам дали
прегърнал съм деня,
в чийто образ
скрил се е съня,
но не искам
в мисълта си
да се спра.

Защо вървиш
по чуждите следи
и не сънуваш
своя сън дори,
и защо
сам си скрил
мечтите си.

За теб и мен,
за всеки един от вас,
до края на дните си
ще пея аз
и с меч в ръка
убий сам
свойта самота.

Със теб ще полетим
над сградите,
със теб живея аз,
със теб
ний ще се удавиме,
това зависи
само от нас.

Със теб
ще достигнем колоси,
със теб ще сме от тях,
със теб ще спасиме
себи си
от лицето
на всеки от вас.

Безнадеждност, моя любима

Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.

Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.

Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света игра.

Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.

Роман

Всяка вечер книгата отварям,
това е моят любим роман,
в който героят го обезглавяват,
когато разбрали, че не иска да е сам.

Няма религия, няма вяра,
която да иска от теб
сам да се затвориш в гола стая
и да се превърнеш във портрет.

Какво ме засягат, питам ви всички,
тези преминали стари войни,
не искам нищо за тях да зная,
животът е днес, а не в минали дни.
“Копеле” всяко дете се нарича,
щом е родено на този свят.
Не ме интересуват ваш’те измислици,
детето е истинско и без брак.

Зона опасност

С вериги стегнал си скалите,
за да са здрави тези дни,
когато ще текат реките
през твойте очни падини.
Намираш се във зона "опасност"
и стъпвай тихо мълчешком,
сърцето свило се натясно
ще търси своя вечен дом.
Предай, предай ме с чиста съвест,
а аз ще гледам отстрани
и докато ме тъпчеш властно
ще те попитам "Как си ти?"
В сребро скалите горе светят,
но няма да ги стигнеш ти
в кошмари моите портрети
зловещо ще навяват "спри".

Танцът на машинописката

Пиша, пиша
дълго пиша
но машината
не диша.

Чукам с пръсти
побелели
настроения
недели.

Зад вратата
стои съдбата
тя диктува
с днешна дата.

Протоколи
формуляри
чакат моите
бледи длани.

Няма смисъл
от фризура
щом любов
не съществува.

Никой няма
да поиска
да лети
с машинописка.

Свършва моето
работно време
нощни лампи
танцуват с мене.

Аз съм твърда,
безразлична
винаги нежна
но не лирична.

Магьоснически бал

На изток от съня, на демона в кръвта,
решетки от ръце затварят някого отново.

Хетери от брокат поглъщат твоя свят,
разкъсай плазмата, за да си пролетен отново.

Довиждане Китай, бял дракон в огнен чай,
докато ангелът във мен ще се завърне при теб отново.

Любовното море привлича своето дете,
а корабът си ти и ще потънеш пред нас отново.

Магьоснически бал, аз искам твоя кръг
от вечни колене, за да танцувам сам отново.

Последната вълна

Аз:

Спокойно Старостта
разтвори своя шал.
Денят се скри в часовника
и спря.

Стените в тази стая,
в която бих живял,
се приближават бавно
в индиански бавен ритуал.

Изпразнени от мидите черупки
изяждат пяната сега,
под стъпките ни в пясъка
остават дупки,
в които се разлива
последната вълна.

Старостта:

Завиждате на тази злоба,
която идва от вас.
Завиждате на мойта сила,
която имам над вас.

Знаете имената си
в големия сив карнавал,
но не знаете как да плачете,
а плачът ви е чист кристал.

Момиче без спомени

В кафяво си облечена за мен,
със дълги, сини мигли.
С прическа като на олигофрен,
изстрелваш своите флуиди.

Видях те, още като те видях
да лъжеш променено,
но в цялата индустрия разбрах,
че ти си нещото за мене.

Момиче без спомени
без противни спомени.

Виновна ли си, че си по-добра
от всичките богини.
Защото те досаждат с вечността,
която им отива.

Не вярвам да се умориш
да чувстваш, че ме няма,
защото щом се появявя
във спомен ще остана.

Градината на света

Пророкът:

Орелът кацна на земята,
голям е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.

Виж колко е нещастна,
науката, в която вярваш ти,
тук пише "Идва краят".
И никой няма да прости.

Дебели учени не вярват,
че са погълнали напразно
цял живот.
На стройни дипломи се радват,
които маршируват с триумфален ход.

На пътя виждат всички -
бариерата стои,
един железничар смутен
ме гледа с питащи очи.

Моралът, чичко застаряващ,
се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдащ
и гледа по паважа в публичните дни.

Войската е богатство,
което имаш ти
те чакат в твоя поглед
вселената да се спаси.

Малката лигла:

Задъхано приличам,
разкъсано живея,
след свойте стъпки тичам
и плувам във мъгла.
Сега!

Не, не, не, не обичам
да, да, да, да живея.
И всяка сутрин плача
в градината на света.

Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.

Градината на света.

Обичам

Влакът кара ръждясали сълзи.
На въжето обесен ден виси.
Аз обичам да се повдигам
над мислите
и да гледам как си отиват
птиците.

Аз обичам да се издигам
над църквите
и да гледам как се усмихват
мъртвите.

Капки мокрят предното стъкло,
някой кара в моето легло.
Зад завоя пътя излетя
и остави старата лъжа.

Берлин

Das Leben in Berlin ist wunderbar!

Разтвори слънцето
желязната врата,
и дъжд от светли точки
заваля над мен.

На път сме тръгнали,
но пътя е във нас,
и карта няма,
няма пътен знак.

Берлин, Берлин,
обричам те сега.
В един шинел изтъркан
чакаш своята душа.

Берлин, Берлин,
в пътека от съдби
по улиците нощем, моля
стъпвайте сами.

Дрънчат веригите
в скованите сърца,
а катедралата заплака
за света.

Камбана бие,
ражда се дете.
Животът слага в красотата
свойто грозно "не".

Част от колекция

Една пеперуда
до мен долетя
от източен вятър довяна.

Донесе ми прстен
и силна вода
от живите дни на океана.

Видя на дъската
своите сестри,
пробити с карфици,
и тихо заплака за мен,
за моите убийци.

Аз съм пеперудата
на тази дъска,
забодени с другите
сме част от колекция.

Кърфиците бляскави
бяха наши мечти,
но само свободни от тях
отново ще летим.

Изгрява на тъмен фон
сладка луна
и казва: "лапни ме,
защото съм цяла".
Така ще попитаме
горския цар
и той ще прошепне:
"вадете иглите!"

Защото пеперуди
с игли не летят,
острието пробожда
душите.

Обичаш ли
да си съвсем една
от другата страна.

Докоснат ли
пеперудата,
тя вече отлетя.

Отплуване

Храниш ли гарвани
в твоето сърце,
пускаш ли корени
в мокрото поле.

Нож разрязва пламъка,
милостта бавно кърви,
с теб ще вдигнем камъка,
под който сме само аз и ти.

Вярват ли буквите
в гладките стени,
където са писани
без да са били.

Днес посрещнах изгрева,
в цяла нощ чака и ти.
Време е да отплуваме
за страна, в която не сме сами.

В малките замъци
намигащи поли
пази се престорено
чест, която спи.

Търси път насладата,
а плътта нежно грухти.
С теб ще се откажем
от това, което сме аз и ти.

Сто години

Сто години минават
хлъзгави петна.
В бяло черен прозорец
пише три имена.

Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст.

Виждам хълма обрасъл
в нежните слабини.
Моят малък приятел
е добре приет там, нали?

Статуи се напукват,
приятелски лица,
те остават в музея
срещу ниска входна цена.

Яйцето

Влизам в безкрая.
Влизам със теб.

Яйцето станало рано,
разглежда своя мираж,
събрало птичата обич,
догонва звездния влак.

Така ще достигнем
до птицата.
Ще бъдем с перата
в крилата на птицата.

Във клетка злобна от радост
прелитат наш'те лица.
На трона, цялата в злато,
е седнала глупостта.
Навити с пружинки
са хората.
Въртят се в кръг
и падат в умората.

Пълна стая
със очи,
гледат всички
кой си ти.
Кой отключва
светлината
и я пуска
да твори.

Няма жертва,
няма звяр,
сърцето ти
е чист олтар.

Механично
то тупти:
Туп туп туп
туп туп туп.

Отвъд смъртта

Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме вечерта
обвити в кълбото
на древните сили в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.

Страх

Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.

Млекарката

Пъстра малка тълпа аз в ръката държа
дърпам ги със конци, надявам се, че не ги боли.

А това тука е той, техния главен герой.
Ако плюя сега, ще се удави в моята ръка.

Шала грагра ла гра, млекарката с нежни рога
в нейните млечни жлези чисто мляко се твори.

Ненавиждам пръстта, недовиждам през платна.
Корабчета от хартия във легена скачат,
дай да им дадем свобода.

Арлина

Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии -
жартиери с нова марка "тяло".
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си
на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар",
със теб по-малко се срамувам.

Студен живот

Видях едно дете с крила,
отблясък през прозореца.
Замахнах с моята ръка,
стъклото с крясък се разля.

Толкова сам, колкото мога
аз в отчуждение плувам натам.
Всички сте жаби и аз просто не мога
да проговоря езика ви сам.

Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс.

Керванът на душите

В пустинята, нагрята
от пясъчни съдби,
летят в ковчези златни
тълпи умрели дни.

Арабите се пипат
със пипащи ръце
и тъжно се усмихват
под сухия хоризонт.

Керванът на душите
е пъстър женски шал.
Докосни го с цигара-
ще направиш дупка
от писъци.

Усмихвай се странично,
все още си отвън,
когато влезеш вътре,
ще свърши твоят сън.

Весела компания

Преди да се сбъднат
от сол са мечтите ни,
а ние в очакване
изгризваме ноктите си.

И весело потупват сърцата ни
защото ние знаем,
че пътят ни е в топлото кафе,
което добрия Господ пие на закуска.

Щастливо си скачаме
с крилата ни "патерици",
красиво и смачкано изглеждаме
в очите на зайците.

Нашата компания е най-веселата.
Нашата компания е най-добрата.

Патриотична песен

Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:
Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.
Човек със анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в "Москвича"
развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни
проблеми.
Левски и Ботев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за "сръбско", "хеви метал" и гроздова
ракия.

Малко момиченце

Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети "Б" клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.
Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.
Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.
В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.
Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена!
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш'те сърца!
По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.

Китайско момиче

Вървях натам, към източните дни,
където Буда е върховен бог.
Живях със маг в тибетски планини,
но не научих нищо за теб.
Летяхме със теб над пекинските улици,
мое момиче,
твоето тяло ме пренесе във времето,
което обичам.
Червени чудеса
държат Китайската стена,
но тя описва
гърдите ти.
Лилонг, тинг, тонг,
лилонг, тинг, та,
лилонг, тинг, тонг,
ли ли ла.
Не, не, не, не,
не си само китайско момиче.
Ти съблече последния вятър,
мое момиче.

Тъмна земя

Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат,
с черната си кола
да влязат в твоя паркинг?

Тогава стани
и през прозореца викай.

В тъмна земя
без светлини,
в тъмно море
не търся нежност.

Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.

Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.

Развей черен флаг
на който пише без думи:

Мръсно ми е
в душата ми!

Не искам, не мога, не знам,
не мога, не знам, не искам,
не ми е до вашия срам,
разберете ме, аз не искам!

Не мисля дори,
че някога ще желая.

Тъмно. На тъмно,
на тъмно играя "живот".

Аз имам
моето световъртене
в мен.

Ангели

През синтетичната любов дойде
едно момиче със рекламен крак.
Видях в отворените и до болка колене
живота, в който аз не бях.

Как си ти, обхванат от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път.

Във операта диригент съм аз
и дирижирам симфоничен страх,
а от цигулките във ляво капе кръв,
разделям се завинаги със тях.

Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал.

Скорпионите танцуват сами

Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето са
кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.
Обичам само теб
твоите студени очи.
Пронизващи само мен
човекът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки - лъжи.
Но античния вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.

Нова генерация завинаги

Аз стъпвам гордо още
върху стъклата в мен,
във вените си чувствам
пулса на вечния ден.

Изправен пред олтара,
намигам на свещеника
и с няколко шамара
събуждам в него грешника.

Баща ми снощи каза:
"Ти нямаш късмет,
по-добре да бъдеш охлюв,
отколкото да си поет."

Намирам тези думи верни,
но въпреки това
не бих ги следвал,
предпочитам смъртта.

Излязъл на разходка,
аз виждам своя некролог.
Ех, какво да направя,
дяволът заби в мен своя рог.

Затова ще лая!
Затова ще вия!

НИЕ СМЕ НОВА ГЕНЕРАЦИЯ
ЗАВИНАГИ
И ВЪПРОСИТЕ СА НИ КЪМ ЦЯЛА
НАЦИЯ
ЗАВИНАГИ!